Петър Петрович Гаряев : Лингвистично вълнов геном - Теория и практика.

През 1985 г. един от авторите регистрира "in vitro" необичайни осцилационни режими на ДНК, рибозоми и колаген с помощта на динамично лазерно разсейване на светлината. Неотдавна това беше потвърдено от нас и освен това беше открито явлението трансформация на лазерна светлина в радиовълни [Гаряев и др., 1997; Прангишвили, Гаряев и др., 2000].Тази трансформация вероятно е свързана с ефекта на квантовата нелокалност и се регистрира чрез разработения от нас метод. Съществуват основания да се смята, че генетичният апарат на висшите биосистеми има способността да бъде квантово нелокален.

Това позволява на клетките, тъканите и организма да се намират в свръхкохерентно състояние. Горните резултати още веднъж, но на по-високо ниво, потвърждават нашата теория за вълновите гени [Гаряев, 1994; Гаряев, 1997]. Основното му твърдение е, че хромозомният апарат на биосистемите функционира едновременно като източник и приемник на генни лазерни, солитонни и холографски полета. Освен това хромозомният континуум на многоклетъчните организми е един вид статична и динамична мултиплексна холографска решетка на пространство-времето, в която пространството-времето на организма е нагънато. Но възможностите за кодиране на генетичните структури не са ограничени от това. ДНК нуклеотидните последователности, образуващи холографски и/или квазихолографски решетки, също образуват структури, подобни на текстова реч, което значително променя възгледите ни за генетичния код. ( Garyaev P.P. )

Открихме способността на ДНК препарати in vitro да дават многократно възпроизведени картиращи реакции, реплики на самата ДНК и нейното непосредствено окръжение. Такива реплики са в отговор на специфични комбинации от експозиции на електромагнитни полета в диапазона UV-IR. Репликите могат да се подреждат строго хоризонтално в двете посоки, да се движат по сложни траектории и да се запазват известно време след излагане на
полета за приготвяне на ДНК.

В контролните изображения, когато източниците на физическите полета, действащи върху биопрепарата, не са включени, това явление не се наблюдава. Точно както няма ефекти, когато апаратът е в действие, но без ДНК. По време на експозицията (1 сек.) в първия вариант на експериментите ДНК вълните се движат в пространството и се умножават, като траекторията им е непредсказуема и дискретна.

Методология на изследването.

Биологична част.

Експериментите са проведени върху полово зрели мъжки плъхове от породата Вистар, на възраст 5-6 месеца, със средно тегло 180-220 g. Експерименталният захарен диабет е предизвикан чрез интраперитонеално инжектиране на разтвор на алоксан (200 животни) след 24-часов период на гладуване и при нормални нива на глюкоза в кръвта. Животните бяха разделени на 4 групи:

Констатациите имат по-широко значение от доказването на възможността за защитен антидотен ефект на вълната и изискват теоретично осмисляне,
тъй като те включват стратегически (квантови) механизми на генетичния апарат на многоклетъчните биосистеми. Предлагаме три формализирани хипотези за вълнови събития, когато генетично-матаболитна вълнова информация се разчита от биоструктура на донор, дистанционно насочена към пренасянето му, въвеждането му в биосистемата-акцептор и контролирането на метаболизма му.

По-рано отбелязахме [Гаряев, Маслов и др., 1996 (а); Гаряев, Маслов и др., 1996(б)], че протеините са ако не основните, то поне някои от основните молекули, които възприемат външните електромагнитни полета като регулаторни. И особено тези, които съдържат метал. Функциониране на редица биологични
Функционирането на макромолекулите (по-специално на ензимите) до голяма степен се определя от процеси, протичащи в активни центрове, заобиколени от биополимерни вериги с топология на знака. Като се има предвид този възглед за структурата на информационните биомакромолекули, естествено е да се предположи, че тяхното взаимодействие с физическите полета на външните (спрямо биосистемите) и вътрешните (организмът) излъчвания води до възбуждане на диполни активни вибрации на мономерите, образуващи посочената верига, а те от своя страна предизвикват вибрации в активния център. С други думи, такава система ще работи като своеобразна антена. Тези възбудени вибрации могат да доведат до преминаване на биомакромолекулата в друго конформационно (топологично, знаково) състояние.

Генетичната вълнова информация от ДНК препарати, записана в заплетени фотонни поляризации, като квантово нелокална, преминава (разгръща се) в широколентов радиовълнов спектър, изоморфен на фотонните поляризации. Това са модулациите на поляризациите на фотон-радиовълните
от оптически активни ДНК молекули са носители на квантова нелокална морфогенетична и, в по-широк смисъл, метаболитна вълнова информация. Тъй като образът на Фурие на радиоспектрите зависи значително от вида на изследваното вещество, ние предположихме, че това явление може да бъде в основата на нов вид спектроскопия - на нов вид спектроскопия - поляризационна лазерно-радиоспектроскопия (PLR-спектроскопия) [Prangishvili, Garyaev et al, 2000]. Наблюдението, че фотонно-радиовълновите характеристики на различни обекти (PLR-Fourier спектри на кристали, вода, метали, ДНК и т.н.) се запаметяват чрез лазерна спектроскопия, е установено като фундаментален факт се запомнят от лазерни огледала и "живеят" за определено време. От съществено значение е тези "огледални спектри" (PLR памети) да са динамични във времето, както и еквивалентните спектри на самия директно усещан обект.

Трябва да се напомни, че хромозомният апарат като система, записваща, съхраняваща, променяща и превеждаща генетична информация, може да се разглежда едновременно на нивото на материята и на доста добре изучените физически полета, управлявани от континуума на ДНК, РНК и белтъчните молекули като носители на генетична и обща регулаторна информация.
Тук се прилагат непознати досега видове памет (солитонна, холографска, поляризационна), а молекулите на ДНК могат да функционират като биолазери и като записваща среда за лазерни сигнали [Agatsov, Garyaev, et al.
[Agaltsov, Garyaev et al., 1996; Garyaev, 1994]. Освен това установихме, че ДНК е способна да излъчва лазерно индуцирано широколентово електромагнитно радиочестотно поле.